МЛАДЕЖКИ АКАДЕМИЧЕН ФОРУМ ЗА
ОБЩЕСТВЕНА НАУКА '2012
София, 25-26 Ноември 2011
„ИЗбори по време на криЗА”
ОБЩЕСТВЕНА НАУКА '2012
София, 25-26 Ноември 2011
„ИЗбори по време на криЗА”
І. АКТУАЛНОСТ на проблематиката
По пътя на диференциацията и специализирането, на плурализма роенето на научни парадигми и школи в основните фундаментални науки вече е достигнато до ниво на пределна фрагментираност.
При нея учените вече:
(1) не са в състояние да обозрат развитието на науката като цяло – изчерпателните библиографии стават огромни, а работните библиографии често предварително са сегментирани според принадлежност към школа, университет или институт, колегиална мрежа и парадигма, пренебрегвайки останалите, които не са по-малко значими и влиятелни;
(2) губят субективен интерес към работата и постиженията на „съседни” научни школи и парадигми, изследователски подходи, аналитични обобщения – при това не само декларирания интердисциплинарен подход става трудно реализуем или фрагментарно механичен, но и вътре в една от фундаменталните науки има бариери между отделните сегменти;
(3) създава се съответна специфична терминология и все по-трудно става взаимното разбиране – става такова роене на „диалектите” в една наука, че взаимното разбиране се затруднява, ерозира самата ценност да се формира единен научен понятиен апарат, консенсусно приет от различните школи, парадигми, подходи, перспективи, професионални групи и мрежи, институции и регионални академични общности;
(4) създава се манталитет на тясно-групова солидарност с надделяващи елементи на ревност и враждебност към други изследователски центрове и групи – това генерира нездрав климат в научната общност.
.................................................
По пътя на диференциацията и специализирането, на плурализма роенето на научни парадигми и школи в основните фундаментални науки вече е достигнато до ниво на пределна фрагментираност.
При нея учените вече:
(1) не са в състояние да обозрат развитието на науката като цяло – изчерпателните библиографии стават огромни, а работните библиографии често предварително са сегментирани според принадлежност към школа, университет или институт, колегиална мрежа и парадигма, пренебрегвайки останалите, които не са по-малко значими и влиятелни;
(2) губят субективен интерес към работата и постиженията на „съседни” научни школи и парадигми, изследователски подходи, аналитични обобщения – при това не само декларирания интердисциплинарен подход става трудно реализуем или фрагментарно механичен, но и вътре в една от фундаменталните науки има бариери между отделните сегменти;
(3) създава се съответна специфична терминология и все по-трудно става взаимното разбиране – става такова роене на „диалектите” в една наука, че взаимното разбиране се затруднява, ерозира самата ценност да се формира единен научен понятиен апарат, консенсусно приет от различните школи, парадигми, подходи, перспективи, професионални групи и мрежи, институции и регионални академични общности;
(4) създава се манталитет на тясно-групова солидарност с надделяващи елементи на ревност и враждебност към други изследователски центрове и групи – това генерира нездрав климат в научната общност.
.................................................
|